Северна Корея след 10 години под Ким Чен Ун - по-добре въоръжена, но и по-изолирана

Десет години, след като Ким Чен Ун пое властта, Северна Корея е по-добре въоръжена, но силно изолирана и по-зависима от Китай въпреки действията на младия лидер, които предизвикаха – и сринаха – надеждите за икономическа трансформация или отваряне към света, коментира Ройтерс.

Стремежът на Ким към ядрени оръжия определя първите му десет години на власт, но анализатори казват, че посоката му го е оставила изолиран и изправен пред може би най-големите предизвикателства досега.

Тези оръжия може да застанат на пътя на политическите пробиви, нужни за да се подобри разбитата икономика и да се предотврати гладуването на милиони, докато продължаващите антипандемични блокади и санкции го оставиха свръхзависим от Китай.

Ким възприе различен стил от баща си, опитвайки се да „нормализира“ Северна Корея, като институционализира и делегира повече лидерство, печели международно уважение чрез ядрените оръжия и срещите на високо равнище с чуждестранните лидери и покаже прозрачност и емпатия към подобряване живота на обикновените граждани.

На моменти това предизвика надежди за икономическа реформа в социалистическата държава или за промени в отношенията с дългогодишни съперници като САЩ и Южна Корея.

Системните промени обаче така и не се материализираха, тъй като Ким продължи много от най-лошите практики на баща си – от политически затворнически лагери и брутални екзекуции до строг контрол върху икономиката и обществото.

„Мисля, че опитът с управлението на Ким за обикновените севернокорейци бе момент на надежда през тези ранни години, последвани от завръщане към обичайното“, казва Кристофър Грийн, специалист по Корея в Лайденския университет в Нидерландия.

Ким ще трябва да вземе трудни решения по това дали да изтъргува част от арсенала си, за да получи облекчаване на санкциите, или ще намери други начини да засили икономиката, например чрез недоверчива, но жизнено важна връзка с Китай или разрешаване на по-силно икономическо и социално отваряне, без да губи политическата хватка.

„Санкциите поставят горна граница на това, което може да прави с икономиката си, но не означава, че не може да стигне до момент, който е много по-удобен за хората от това, където е сега“, казва Робърт Карлим, бивш агент на ЦРУ, който сега е част от вашингтонския Stimson Center.

След щетите, нанесени от пандемията, призивите за контролирана откритост могат отново да бъдат чути от елита на режима, но предизвикателствата международната ситуация да се обърне в полза на Северна Корея са по-големи от всякога, казва Грийн.

„Без сериозен ръст на чуждия капитал каузата за икономическа реформа е почти сигурно обречена“, добавя той.

Оръжия срещу санкциите

Под управлението на Ким Северна Корея осъществи четири от шестте си опита с ядрени оръжия – включително това, което изглежда като първата ѝ водородна бомба – и разработи серия от междуконтинентални балистични ракети с обсег на удар чак до САЩ.

За Ким този арсенал е „драгоценният меч“, който ще защити Северна Корея – и управлението му – от външни заплахи, докато в същото време изравнява страната с останалите ядрени сили.

Но това доведе Северна Корея и до ръба на война със САЩ през 2017 г. и накара дори партньорите ѝ в Китай и Русия да одобрят строги санкции на ООН.

Опитите на Ким да спечели облекчение на санкциите и пробив в отношенията със САЩ доведоха до исторически и безпрецедентни срещи с американския президент Доналд Тръмп. Разговорите оттогава насам обаче са в застой, като Вашингтон иска от Пхенян да предаде част от оръжията си преди каквото и да е облекчаване на санкциите.

Ким вероятно ще продължи да „играе твърдо“ в ядрената дипломация, тъй като по-нататъшно развитие на ядрените оръжия ще увеличи политическите му лостове и преговорната му сила при преговори и безизходици, казва Дуйон Ким от американския Център за нова американска сигурност.

„Можем да очакваме да го видим как продължава да изгражда личния си и на страната образ като нормален, съвременен и напреднал във всички сектори, особено ядрения и икономическия, и дори външнополитическия, когато пандемията отшуми“, казва тя.

След като изпрати отношенията Китай-Северна Корея на историческо дъно, приоритизирайки разработването на ядрени оръжия и ракети, а след това остро разкритикува Пекин за подкрепата на санкциите, Ким успя бързо да възстанови връзката, казва Джао Тун, експерт по стратегическата сигурност в Пекин.

Китай сега формира по-голямата част от ограничената международна търговия на Северна Корея, а правителствата и в двете страни споделят целите за разпространение на социалистическата идеология и борбата със западните влияния, казва Джао.

„Въпреки че Ким предпочита да диверсифицира международните партньорства на Северна Корея, той вероятно ще продължи да разчита сериозно на подкрепа от Китай и малък брой подобно мислещи страни“, казва той.

Затягащ се контрол

В ранните си години управление Ким Чен Ун експериментира с икономическа реформа, за да генерира излишъка, нужен му да управлява мрежите за протекции, които поддържат автократичното му управление, казва Грийн.

„Но явно рисковете и противопоставянето срещу това станаха твърде големи с времето и той се върна крачки назад“, допълва той.

Разследващ правата на човека от ООН предупреди, че има риск уязвима част от населението на Северна Корея да умре от глад, ако икономическата и хранителната ситуация не се промени кардинално.

Заради пандемията правителството допълнително затегна хватката си върху икономиката, хвърляйки съмнение за бъдещето на черните пазари и официалните бизнеси, на които севернокорейците силно разчитат.

Под управлението на Ким се наблюдава разпространението на нови технологии, например мобилни телефони в Северна Корея, но активисти казват, че в същото време той е възприел по-високотехнологичен подход към наблюдението и репресивния политически контрол, докато се опитва да постави извън закона и да премахне чуждото влияние и всеки намек за протести в страната.

Въпреки това не е твърде късно Ким да изпълни своите обещания да подобри живота в Северна Корея, ако възприеме дипломацията, казва Рамон Пачеко Пардо, експерт по Корея в британския Кралски колеж.

„В крайна сметка управлението на Ким може да бъде дефинирано от способността му да повиши жизнените стандарти на обикновените севернокорейци, когато пандемията приключи“, казва той.